Нова история

Първите писмени сведения за Попово са от началото на ХVІ век. Спорно е дали селището е нововъзникнало или е по-старо. Безспорно е, че до началото на ХІХ век то с нищо не се е отличава от околните селища. Тогава в него се заселват предприемчиви българи от Средна Стара планина, които променят стопанския, етническия и духовния му облик. Благоприятното му географско положение, разположено на важен кръстопът (на тогавашните пътища Русе–Котел–Сливен–Цариград и Разград–Търново), го превръща в оживено търговско средище. Идеите на българското възраждане достигат и се разпространяват, както в него, така и в останалите селища с българско население в района.

През 1876 г. в Поповско завършва бойният си път четата на Таньо войвода, с което угасва последната искра на Априлското въстание. По време на Руско-турската освободителна война от 1877/78 г. в долината на река Черни Лом се водят кръвопролитни боеве, които имат важно значение за изхода на войната. При селата Светлен, Зараево, Кардам, Горско Абланово и Посабина Русчушкият отряд на руската армия (по-късно наречен Източен) успява да задържи най-многобройните и качествено най-добри турски войски на Балканите, съсредоточени в четириъгълника от крепости Русе, Силистра, Варна и Шумен.

Тези процеси са показани в експозицията за миналото на Попово и района от времето на падането му под османско владичество до Освобождението. Изложени са и предмети от домашния бит, занаятчийското производство, търговията. Проследени са учебното дело, борбите за църковна независимост и национално освобождение и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.