Градът

Градът e разположен в долината на Поповска река – приток на река Черни Лом. Надморската му височина е 200 м. Северозападната част на района около него е заета от Поповските височини. Най-близкият до Попово град е Опака – 15 км в северна посока. Почти еднакво разстояние го дели от останалите съседни градове Търговище, Разград, Омуртаг и Антоново – 35-40 км. Почти еднакво е отдалечено и от по-големите околни градски центрове Русе, Шумен и Велико Търново – на около 70 км. Като квартали към него през 1971 г. са присъединени селата Сеячи (южно от Попово) и Невски (югоизточно от града). Попово е гара на железопътната линия София – Варна и е кръстовище на пътища за Велико Търново, за Бяла, за Русе, за Разград, за Търговище-Шумен, за Омуртаг и за Антоново.

Община Попово се намира в Търговищка област и включва селата Априлово, Баба Тонка, Берковски, Бракница, Водица, Гагово, Глогинка, Горица, Долец, Долна Кабда, Дриново, Еленово, Заветно, Зараево, Захари Стояново, Звезда, Иванча, Кардам, Ковачевец, Козица, Конак, Ломци, Манастирца, Марчино, Медовина, Осиково, Паламарца, Помощица, Посабина, Садина, Светлен, Славяново, Тръстика и Цар Асен.

Първото преброяване на населението в Княжество България показва, че през 1880 г. Попово е имало 1148 жители, от които 467 българи, 665 турци и 16 от други народности. В 1887 г. българите били 943, турците 257, а представителите на другите народности 41 или всичко 1241 жители. През 1910 г. населението на града достигнало 2974 души. Българите били 2716, турците – 167 и останалите – 91. В по-късни години общият брой на поповските жители е бил: в 1926 г. – 4866, 1934 г. – 5225, 1946 г. – 6525, 1956 г. – 10597, 1965 г. – 16497, 1975 г. – 19420, 1982 г. – 23000, 1992 г. – 19995 и през 2001 г. – 18067.

Всеки петък е пазарен ден в града, а през т. нар. Русалска седмица (седмицата след християнския празник Петдесетница) ежегодно се провежда прочутият Поповски панаир.

В резултат на досегашното икономическо развитие Поповският край се е формирал като ясно очертан предимно селскостопански регион. Природогеографските условия и почвени ресурси създават добри възможности за развитие на растениевъдството. Животновъдството включва отглеждане на говеда, овце, кози и птици, предимно в личния сектор.

Индустрията в Попово е създадена на основата на преработката на селскостопански суровини и производството на керамични строителни материали (тухли и керемиди). Другите отрасли – машиностроене, химическа, текстилна и шивашка промишленост, са изградени при централизираното икономическо планиране с цел задържане на наличната работна сила (освободена в резултат на механизацията на селското стопанство) и намаляване на миграцията към големите градски центрове, като удобните транспортни връзки са допълнителен фактор за това. Днес промишлеността се преструктурира и редуцира.

Горите в района са основно широколистни, разположени на леснодостъпни места, което дава възможност за развитие на горскостопанска дейност. Стопанско значение имат и различните видове билки. Фауната е разнообразна – такава, каквато е характерна за Дунавската равнина. Особен интерес представляват животните обект на лова – сърни, елени, диви свини, а от птиците – фазани, яребици, пъдпъдъци и др. Това прави района привлекателно място за международен ловен туризъм – преди всичко местността „Резервата" между селата Еленово и Дриново. Предпоставка за развиване на културно-исторически туризъм са богатото наследство от миналото, пасторалната атмосфера на малките села, разположени сред красива природа, запазена от инвазията на индустриализацията

Вниманието на природолюбителите привличат живописните местности Маринка лъка край с. Кардам, Керчана до Априлово, Калакоча между Ковачевец и Паламарца, Сакарските възвишения, поречието на Голяма река, заблатената площ в местността Бейлика край Светлен с рядка растителност и плаващи птици.

Речната мрежа се състои от реките Черни Лом, Малки (Мали) Лом, Голяма река (Бююк дере) и техните притоци. Изградените микроязовири (Каваците до пътя Попово – Светлен, Калето край пътя Попово – Ковачевец, Батица при Ковачевец, до селата Ломци, Посабина, Водица и др.), все по-малко се използват за напояване и все повече за рибовъдство. Промишленото и битовото водоснабдяване се осъществява предимно с дълбоки сондажи, но то не е достатъчно за пълното задоволяване на потребителите и това налага използването на допълнителни водоизточници извън границите на общината.

Попово е известно, освен като стопанско и търговско средище, и с културните си традиции. Неговото читалище, което носи името на славянските просветители св. св. Кирил и Методий, е основано през 1882 г. Общият брой на читалищата в района е 20, а на основните училища – 12. Средни учебни заведения има само в гр. Попово – Гимназия "Христо Ботев", съществуваща от 1920 г., Професионална гимназия по селско стопанство, създадена като Селскостопански техникум през 1958 г. и Професионална гимназия по техника и лека промишленост, обединила бившите СПТУМ и Техникум по строителна керамика. В гр. Попово от 1991 г. работи Дом на културата, който наред с многостранната си дейност, на всеки две години организира национален фестивал за операторско майсторство на името на родения в града голям български кинооператор Димо Коларов. Читалището пък провежда фестивал на алтернативното кино. В традиция се превръща и ежегодното издаване от него на литературен алманах "Попово".

Осем от всичките 35 църкви в общината са строени през периода на Българското възраждане. От времето на турското владичество са запазени 3 джамии.

В град Попово работи МБАЛ "Ген. проф. Иван Маринов", обслужваща общините Попово и Опака.

В източната част на гр. Попово се намира Градска градина, превърната през последните години в Лесопарк с редки растителни видове, стадион, басейн, язовир, ресторанти.